Русия вече не може да увърта за украинските моряци

zx860y484_3911327.jpg

Международният трибунал по морско право (създаден по силата на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.) се произнесе в събота по спора между Украйна и Русия за инцидента в Керченския проток от 25 ноември 2018 г.

Тогава руските въоръжени сили и бреговата охрана задържаха с употреба на сила 3 украински военноморски съда, пътуващи от Одеса за Мариупол. В хода на стълкновението бяха ранени шестима души, а руснаците арестуваха 24 украински моряци, които и до днес се намират в плен въпреки многобройните протести зад граница и официалните призиви за освобождението им.

Трибуналът в Хамбург постанови Руската федерация незабавно да върне на Украйна трите задържани съда (двата бронирани артилерийски катера “Бердянск” и “Никополь” и рейдовия буксир “Яны Капу”) и да пусне на свобода задържаните моряци. Двете страни се призовават да се въздържат от действия, които биха довели до ескалация на конфликта.

За решението са гласували 19 съдии, включително президентът Чжин-Хьон Пак (от Южна Корея) и вицепрезидентът Дейвид Атард (Малта). Против се е обявил съдията от Русия Роман Колодкин.

Русия отказваше да участва в слушанията по казуса, макар че е подписала конвенцията през 1982 г. и следователно признава юрисдикцията на трибунала. Основен аргумент на руснаците беше, че действията на украинските катери показвали “очевидно военен характер”, което освобождавало Русия от отговорност по конвенцията. Трибуналът обаче не се съгласи с това.

Разбира се, Москва ще намери достатъчно юридически лупинги, за да не сметне решението на трибунала за обвързващо. Но все пак новината от Хамбург бележи значителна победа за Украйна и най-вече за заместник-министъра на външните работи Олена Зеркал, която представляваше страната си в спора; 45-годишната Зеркал – която дълго време работеше в правосъдното министерство в Киев начело на дирекцията по международно право – представляваше Украйна и в публичните изслушвания през март 2017 г. в Международния трибунал в Хага. Там Киев обвиняваше Москва в подкрепа за международния тероризъм и в нарушаване правата на човека при окупацията на Крим и части от Донбас.

Колкото и Русия да го отрича, действията ѝ срещу украинските катери и моряците са несъмнено нарушение на двустранни и международни спогодби. Правният статут на Керченския проток продължава да се регламентира от Договора за сътрудничество в използването на Азовско море, подписан между Руската федерация и Украйна през 2003 г. Никой все още не го е отменил, валиден е и може да се прочете на официалната страница на Кремъл.

В него се казва, че Азовско море и Керченският проток исторически се явяват вътрешни води на Русия и Украйна. Нещо повече, той позволява свободното корабоплаване на всички търговски и военни кораби, както и на други съдове, плаващи под държавните флагове на двете страни, използвани за нетърговски цели. Иначе казано, Украйна има пълното право да придвижва своите военноморски съдове през пролива – както беше и в злополучния 25 ноември. Двата катера и буксирът бяха отпътували от Одеса (на Черно море) към Мариупол (на Азовско).

И тук възникват няколко противоречиви въпроса, дължащи се най-вече на неизчистените в миналото детайли. (Поредният горчив пример защо всяко споразумение трябва да бъде максимално лишено от противоречия, да не позволява разногласия и свободно тълкуване. Особено пък договореностите между държави, които в даден момент поддържат близки отношения и се смятат за първи приятели.)

За всичките тези години от обявяването на независимостта на Украйна (24 август 1991 г.) акваторията на Керченския проток така и не беше поделена между двете страни. Договорът от 2003 г. – един впрочем доста кратък нормативен акт със само 5 члена – признава, че проливът и Азовско море са вътрешни води за Русия и Украйна и само предписва мирно разрешаване на споровете “съвместно или по съгласие”. През 2007 г. морските администрации на двете държави парафират временно предписание за реда на преминаване. То задължава всеки плавателен съд да иска разрешение от Керченското пристанище.

Но в казуса влиза още една особеност. В пролива съществува и канал – това е Керч-Еникалският канал. Двата му бряга бяха част от територията на Украйна и той се регулираше само от украинското законодателство.

След руската анексия на Кримския полуостров през март 2014 г. Керченският проток попада изцяло под руски контрол. Русия дори построи и мост над него с дължина от 19 км, две трасета – автомобилно и железопътно, на внушителната цена от 227.9 млрд. рубли (над 3 млрд. евро). От анексията насам (наричана “възвръщане” в стилистиката на онази бурно и кърваво разцъфтяла “Руска пролет”) Русия разглежда пролива като свои териториални води и самостоятелно регулира корабоплаването в него. Украйна, съвсем логично, няма как да признае Крим за руски, нито пък протока, така че не смята и за нужно да иска разрешение от Керченското пристанище, вече в руски ръце.

До въпросния инцидент все пак функционираше известна комуникация (тя продължава и днес, макар и в доста ограничен формат). Но обхваща предимно търговското корабоплаване – за организацията на товаропотока от азовските си пристанища на Украйна ѝ се налага да се обръща към властите в Керч – пристанище, което според украинските закони е “закрито”.

Така че конфликтът беше неизбежен. Рано или късно щеше да се стигне до подобен инцидент с участие и на военна сила.

Трагичната случка само влоши международното положение на Москва. В края на 2018 г. темата влезе и в дневния ред на срещата на върха на ЕС. Всички 28 членки изразиха солидарност с Украйна и назоваха руските действия неприемливи. Лидери като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел настояха за освобождаване на украинските военни. Преди това американският президент Доналд Тръмп отмени срещата си с Путин, планирана в рамките на заседанието на Г-20 в Аржентина.

През януари и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, с която призова Русия да освободи моряците. ПАСЕ формулира и подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

В средата на март тази година ЕС, САЩ и Канада въведоха нови санкции заради арестуваните украински моряци, а в декларация американското министерство на финансите подчерта, че партньорите са решени да противодействат на “злонамерената дейност на Русия”. Канадското правителство наложи и собствени мерки. Отава добави 114 руснаци към своя черен списък, сред тях и Игор Сечин, президент на държавния нефтогазов концерн “Роснефт”. Сечин е сред най-близките съратници на Владимир Путин, беше заместник-директор на администрацията на Кремъл от 1999 до 2008 г., а когато Путин извърши “потьомкинската” рокада с Медведев през 2008 г., стана и вицепремиер. Един от най-богатите руски чиновници, през 2016 г. списание Forbes го постави на второ място с годишен доход от 13 млн. долара.

Видяхме и демонстрации на военна мощ, ала без особен успех. През декември тогавашният британски военен министър Гавин Уилямсън посети Одеса, където по това време се намираше хидрографският кораб на британските ВМС HMS Echo. Тогава Уилямсън заяви, че корабът ще остане в Черно море, за да подсигури свободата на корабоплаване. Беше разчетено като сигнал към Москва, но в края на месеца HMS Echo напусна украинското черноморско пристанище.

През март 2019 г. агенция “Блумбърг” вкара интрига със съобщението, че на Мюнхенската конференция по сигурността (традиционно провеждана през февруари) американският вицепрезидент Майк Пенс се е опитал да убеди Франция и Германия да пратят свои военни кораби в Азовско море. Това трябвало да потвърди ангажимента на Запада към свободното корабоплаване през протока. Според дипломатически източници канцлерът Меркел отхвърлила плана с обяснението, че украинският президент Петро Порошенко го смятал за недостатъчен, за да разреши проблема. Според французите пък би било ненужна провокация към Москва.

Президентът Петро Порошенко изглеждаше непреклонен спрямо Москва, но и неговият наследник прави сходно впечатление, поне в първите си стъпки. Още в деня на изборите Володимир Зеленски обяви, че първата му задача като държавен глава е да върне у дома украинските моряци.

Решението на Трибунала по морско право в Хамбург свива значително полето за действие на Русия. Кремъл и бездруго почти всекидневно чува от западните си събеседници името на украинския режисьор Олег Сенцов (задържан през май 2014 г. и осъден на 20 години затвор по обвинение в тероризъм). В негова защита продължават да се обявяват кинотворци от световна величина като Анджей Вайда, Кшищоф Зануси, Вим Вендерс, Педро Алмодовар, Аки Каурисмаки и др. и вече няма значим кинофестивал без някаква демонстрация за освобождаването му. Да не говорим за останалите над 60 украинци в плен по политически причини в Русия (Украинската хелзинкска група говори за 66, гражданската инициатива “Евромайдан SOS” – за 70 украински политически затворници в Руската федерация).

Ако игнорира и това решение на важен международен орган, авторитетът на Москва още повече ще се свие. Досега “суверенната демокрация” – по израза, въведен през 2005 г. с концепцията на могъщия президентски съветник Владислав Сурков – показва, че не се вълнува особено от чуждото мнение. Не ѝ пука от това какво мислят за нея зад граница. Вълнува се от сделки и от съответните им финансови измерения. Но сделките също страдат и ще продължат да страдат от подобно високомерно пренебрежение.

Драгомир Иванов

Поделиться этим сообщением

PinIt
submit to reddit
Top